ЯХТКЛУБ ПОРТ РУСЕ
Нашата цел
Яхтклуб Порт Русе е създаден, за да популяризира и подпомага плаването, водните
спортове и туризма по Дунав и свързаните с него басейни. Нашият клуб предоставя на
членовете си достъп до лодки, съоръжения, както и сграда, където да се събират и споделят
интересите и опита си, свързани с плаването.
 
История на клуба
I период - до II-рата Световна Война
Яхтклубът възниква по инициатива на няколко русенци-
ентусиасти, обичащи Дунав. Основан е през 1931 г. На трети март, под
ръководството на д-р Иван Червениванов се провежда първото общо
събрание, последвано на 22 март от учредителното събрание. На него
присъстват 20-25 млади ентусиазирани радетели на водния спорт в
Русе. Това е закономерен резултат от тенденцията русенци да се
обърнат към голямата река. Новооснованият клуб си поставя за цел да
се използват най-пълноценно възможностите, които Дунав щедро
предлага за спортна и възпитателна работа. Членовете на клуба имат
право да ползват клубния инвентар и правната защита на клуба. След
учредителното събрание управителният съвет, влязъл в правата си,
осъществявал подред начинанията си. Изготвен е правилник за вътрешния ред; решава се всички клубни лодки да
бъдат боядисани в бяло; изготвен е монограм “ЯК”, който ще се изписва в червен цвят на носа на лодката, заедно с
регистрационния номер; установява се съвместно с пристанищното управление регистриране на клубните лодки;
въвежда се клубен дневник на излетите на лодките, като контролът се води от новоназначения постоянен служител.
Датата 6.май е избрана за общ празник на клуба. Настъпването на летния сезон се отбелязва с организиране на
курсове по плаване под ръководството на опитен треньор плувец.
Известността и доверието, с които се ползва клубът сред градската общественост растат с всеки изминал ден.
Много желаещи се включват в редиците на клуба, привлечени от предимствата, които предлага. Дейността на клуба
се разширява. Възниква идеята за гребен поход от Видин до Русе. Нарастването броя на членовете на яхтклуба.
Това води до увеличаване и на финансовите средства. Става възможно построяването и на собствена сграда, което
става след 1934 г. Тържественото и откриване е на 11 май 1934 г.
Опитът още тогава показва, че най-пригодни за Дунав са
рибарските лодки и сандалите. Почти всички имат и ветрила, за да
могат да използват и вятъра, когато се появи.
1944г., по време на Втората Световна Война, клубното
помещение е предоставено на разположение на част от съветския
военен флот. През 1945 г. клубът почва усилена дейност след
своето възобновяване, увеличава се броят на членовете и лодките.
През 1946 г. се създава Народен Съюз за спорт и техника и
русенският яхтклуб заедно с клубното помещение и членската маса
се приобщава към новата организация. С това се прекратява
самостоятелната дейност на клуба.
II период - приемствеността
В навечерието на възраждането като самостоятелен яхтклуб, бъдещите членове се изявяват ярко в няколко
плавания: Комаром-Русе, през 1977г; Делта ’78. Плаванията са под девиза: “1300 години България и 100 години
българска флотилия и българско морячество”. Идеята за русенски яхтклуб назрява все повече. Неин силен
поддръжник е председателят на българската федерация по ветроходство, чието име адмирал Бранимир Орманов
отваря всички врати: в министерството, в обединението, в местните учреждения и ведомства. Така се стига до
Събранието, състояло се на 25 ноември 1980 г., на което се взема решение и се приема устава на новия стар
яхтклуб в Русе. Клубът събира отново хора с различни професии, споени от общата си обич към ветроходството,
което и определя и същинската му дейност - да подпомага своите членове при подготовка на различни плавания и
състезания.
През 1983 г. Клубът участва в международно учебно-походно плаване, продължило 10 дена. Изминати са 554
км. По реката от Молдова Веке до Русе. Три години след повторното основаване се открива База за развитие на
водните спортове и отдиха - Порт-Русе. Друга проява е плаването от 5-20 август 1983 г., когато ветроходците
изминават маршрута от Русе до Сулина (делтата на Дунав). На четвъртата година от възстановяването на Клуба е
организирано първото градско първенство по ветроходство край Новата База, в канала на остров Лилек. Своето
място намират и останалите традиционни водни празници на водните спортове. Красиви съдове - крейсерски и
спортно-състезателни класни яхти радват присъстващите и популяризират ветроходството сред русенското
гражданство. Яхт-клубът организира курсове за юноши и девойки, които да приобщят младите русенци към реката,
а по-амбициозните - да подготвят за участие в състезания и регати.
По време на крейсерската регата Братислава-Русе с престой в будапеща, Нови Сад и Белград, се установяват
контакти с яхтклубовете в тези градове. Знаменити личности във ветроходството посещават Русе: Георги Георгиев,
д-р Васил Куртев, Николай Джамбазов разговарят свободно с русенската общественост. Гостува и американското
семейство Дейв и Доун Шереда, през 1985 г. Прекосили Америка и Европа, престояват в Русе 6 дни. Подаряват на
домакините вимпела на яхтклуба в своя град. След това продължават през Гибралтар към Бразилия. Пак състезания
и регати. Провежда се републиканска регата за купата на “Химимпорт”. През 1986 г. русенските яхтсмени вземат
участие в регатата “Разноизнос”, чийто начален пункт е град Пасау в Германия. През 1987 г. във Варна се
провеждат три международни регати, в които участва и русенския яхтклуб. А през 1988 г. ветроходците тръгват на
още по-далечен път - 1000 километра по Дунав и 273 мили по Черно море. Регатата е наречена “Дружба”. Тя
завършва в град Одеса. Така се установяват трайни връзки с яхтклубовете на Рени, Измаил и Одеса.
Силно представяне русенските ветроходци имат в международното състезание на езерото Кагул, край гр. Рени,
през 1990 г. Дунавската регата “Химимпорт” става традиционна и прераства в международна. Всяка следваща
година се включват все нови и нови яхтклубове. Най-накрая, през 1989 г. е завършено строителството по
разширяване на клубната сграда от 1934 година. Оттогава годишните събрания Клубът провежда в собствената си
каюткомпания с чувство на удовлетворение. Приятелските отношения между яхтклубове, на Русе и Пасау правят
възможно осъществяването на международната регата от Дегендорф до Русе. Участниците пристигат в Русе след 36-
дневно плаване. Тенденцията към увеличаване на “екскурзиантите” в яхтклуба, се взема под внимание от негови
будни членове и като резултат се взимат мерки относно по-добрата подготовка на яхтсмените и се отчита важността
на качествена подготовка на децата и младите. През 1991 г се осъществява плаване до Елада - с цел участие в
състезание за европейската купа “Александър Велики”. Плаването е под прочутия девиз на англичаните “Трябва да
се плава!” Русенският яхтклуб изразява съпричастността си към наболелият екопроблем на града чрез протестни
действия - през 1992 г. Отразено е в българската преса: седмичникът “Старт” и “Демокрация”. Задълбочаването на
връзките с Клубовете на Рени и Измаил се усилва вече и на основата на активната помощ, оказвана на
бесарабските българи. Като погледнем напред се забелязва една благоприятна тенденция. Тя е свързана с
увеличаване значението на Дунав като водна магистрала на Европа, с което и трафикът на най-различни съдове се
очаква да нарастне скокообразно. В тази светлина, русенският яхтклуб, като един от малкото яхтклубове,  за
участък от около 400 километра, има благоприятната възможност да се развива.